Om Mani Padme Hum

Дефиницията на едно съвършенно желание. Желанието е да бъдеш свободен, стремежът е да бъдеш щастлив. Дефиницията....ами тя се състои в това, че всъщност няма дефиниция на това съвършенно желание, защото то е общочовешко. Има го у всеки и колкото и да не го признаваме, всеки се стреми към това. По един или друг начин, някога, някак си, го постига. И в последствие дефинира за себе си какво точно е искал винаги. Защото....защото желанието се избистря с времето.

Времето....Колко субективно понятие е това пусто време. Завързва те за едно място, но също така може и да те освободи от оковите. Но всъщност не те завързва то, а ти сам се завързваш. Казваш си "има време". А дали? Ето пример - дай боже в понеделник или в неделя ще получа определени средства, които са ми нужни за да отида да си почина на море. Но....защо да не го направя сега. Да хвърля два парцала и да замина с това, което имам. Мога да го направя и съм сигурна, че ще се чувствам много по-добре, ако го няма това очакване. Друг пример, след месец или два, или три, ще се върне човек, който искам да видя и с когото искам да бъда. Но защо да го чакам и да се чувствам подтисната от очакването, когато мога да имам това чувство и сега.....Време. Няма време.


Правят ми впечатление нелепите случаи, в които умира един или друг. Правят ми впечатление нещастните хора, които, обвързани до такава степен с проблеми, забравят да живеят. Правят ми впечатление и хора, които нямат, но дефакто имат всичко на света, защото не усешат тежестта на времето. За тях времето е обективна реалност, протичаща паралелно с живота им и те са я оставили такава, каквато е - неприкосновенна, вечна, прекалено голяма, за да бъде обоснована. Правят ми впечатление тези неща. И единственото, което правя е да съпоставям. И може би малко да се уча. Време. Няма време.

Не наистина. Време няма. Както и да го погледнеш. Няма време да изживееш всичко, което искаш, защото няма да ти стигне времето, което ти е дадено на тая земя. Обаче, приемеш ли, че "време няма", живееш така, както искаш и живееш за мига. А това ти дава всичко онова, което искаш да изживееш. Шантава история. Време.

Дали пък няма да се чувствам по-добре ако изобщо забравя за времето, за годините, за месеците, седмиците, дните, часовете и минутите. Или приема времето и заживея в синхрон с него като неотделима част от съществуването ми? Леле, влизам в дълбоки води. Нощите не ми понасят. Нито пък дните. Къде е третото измерение. Тази двулицевост не ми харесва. Трябва ми нещо различно. Като да речем чаша време. Има ли време? Свършиха го в близкото заведение. Може би ще пробвам в другото....Тръгвам на лов за третото измерение :))))


Om Mani Padme Hum....