Моля те, не се превръщай в чудовище...

Хахаха....Стига. Не, сериозно....стига!!!
Въртиш, сучиш около това, мислиш, размисляш, прехвърляш го 1001 пъти в главата си, махаш го за малко, после пак се връща....Толкова е банално, че накрая става тривиално. Дразниш ме с това. Дразниш ме наистина. И знаеш ли защо? Защото съм като теб. И каквото и да правя, както и да го правя - същата съм. Кого се опитвам да заблудя, не разбирам. Като всички, които ме познават го виждат. Хахаха....стига!!!! Наистина....престани!

Защо си толкова обсебен от това? А ти си и дори не се опитвай да ме заблудиш.... Душата, живота, истината, свободата....свободата. Каква свобода? Коя истина? Чий живот? А душата? Какво е душа? Има ли я изобщо или е феномен от причинно-следствени връзки??? Срещаме семейството си по пътя - така каза тя онзи ден. Да ама чакай малко....Като се прибереш вкъщи си виждаш семейството нали? За какво семейство става въпрос. Баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти и братовчедите или??? Или...
Свободата... Ами че ти си свободен. живееш в свободна държава. Не съм те видяла окован във вериги. Ходиш си на работа, вършиш нещата, които искаш да вършиш. Вярно - проблеми има... Но не си затворник, нито пък си пленник, още по-малко си роб. Нали така. Ето ти я свободата.
Истината - чакай, чакай. Всеки си има истина. Мойта си е моя, твойта твоя, нейната си е за нея...Няма общоуниверсална истина. Не...наистина...няма общоуниверсална истина. Така че, приключвам този въпрос....
Живота.... Ооооохххх. Толкова много съм говорила за това, че чак сълзи ми потичат от очите като започна наново. Какво е живот. Ами какво ли е да го... Нали дишаш, нали се движиш, нали виждаш слънцето, хората, всичко. Млад си - дивееш, после улягаш, жениш се, раждат ти се деца, почваш да живееш за тях и да работиш за тях и.....тва ти е живота... Какво повече да говорим за това?!?!?
Душата....Айде стига. Нито един учен до момента не е успял да потвърди, дад даде доказателство, че тва чудо съществува. Никой не е успял да го "хване", не е успял дори да прихване някакъв звук, частица, нещо. какво е душа?!? Кой ти мисли за това, като има да си плаща актовете и сметките, като му е разбита колата или хладилника е празен, като две идиотчета го чакат в къщи да му се овесят на врата и да кажат - дай - като го дразни жената/мъжа/приятеля/приятелката и всечки искат и искат от него. Накрая на деня е толкова уморен, че надали като си легне в леглото ще си мисли какво е душа и от къде произлиза....

ТОВА Е ЧОВЕК, В КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРЕВЪРНА!!!

Всичко, което описах е един средностатистически, средносъществуващ, средноинтелектуален, посредственоживеещ човек....И не заради това, което има или е направил, не заради "живота", който живее, а заради ЖИВОТА, който живее. Разликата между живота в кавички и този без е, че първото изобщо не е живот, а съществуване. И защо ли, Господи, ще ме попитат някои... Ква е разликата, при положение, че и двете думи всъщност са определение за едно и също нещо.
Вие луди ли сте!?!?! Ето това ще ви попитам аз.

Спомням си преди време се опитах да обясня на бившия си приятел, че съществуват различни видове любов, когато му казах "Обичам те". Той прие тези думи като "Обичам те и искам да бъда с теб", а аз исках да му кажа "Обичам те, но не мога да бъда с теб". И това му казах, защото ще се появят хора, които пък на мен ще ми кажат - защо не му каза направо това. Казах му го и му казах също така, че любовта може да бъде различна - любов към приятел, любов към близък, любов към сродна душа, любов към мъж, любов към жена, безпаметна любов, разрушителна любов, градивна любов, истинска любов, лъжлива любов, красива любов, вдъхновяваща любов...Щом сме измислили толкова много думи за едно и също нещо...кажете ми вие - не е ли различно в крайна сметка???Различно е...и то толкова много. Той тогава не ме разбра. Но след две години и половина заедно, при положение, че още в началото му казах, че няма да се усещаме...е схвана го. И сега му е по-добре. както и на мен.

С живота е същото. Има реален живот, ментален живот. Има духовен живот, истински живот, лъжлив живот, красив живот. Има разкъсващ живот, отдаден живот, егоистичен живот, . В основата си е просто живот. Но напоследък всичко се обръща така, че се свежда само до едно единствено нещо сред хорат, които ме заобикалят - проблемен живот. И нищо повече. Толкова много се обръщат към проблемите, толкова много ги обсебват и затварят, задушават, ослепяват, че чак не могад да се отърсят от тази гнусна кора, която ги обвива.... И се превръщат в онзи, който описах горе. Е няма да се превърна в такова животно. Даже животно е прекалено мило казано. В такова чудовище по-добре. Защото проблеми винаги ще има. И от тебе зависи кака ще се справиш с тях, за да продължиш ЩАСТЛИВ нататък.

Един приятел каза - Ако имам момиче до мен, знам, че ще направя невъзможни неща, ще полетя. Ем да, съгласна съм. Обаче какво си мислиш??? Че с момичето всичко приключва? Да, вярно е, да я спечелиш е трудно - много даже. Да се решите да бъдете заедно. Но това не е една единствена стъпка. Това не е началото и края. Борбата продължава и след това и е даже още по-ожесточена. Много, много повече. Защото в нея е намесено вече и сърцето......

Същото е и с живота. Родил си се веднъж. Втори път няма да се родиш. Но пък може да се прераждаш много пъти през този един единствен живот, който имаш тук и сега. Как??? Ами чрез себе си. Чрез всичко, в което вярваш и усещаш, но се опитваш да махнеш и изтриеш, защото го считаш за глупаво, тъпо, неразумно, идиотско, нереално. Можеш да се прераждаш чрез всичко, което описах горе чрез отрицание. Защото, пъпеш...всичко е в теб и ти си в него....

Какво имам предвид ли?? Ами... Да питаш защо, да търсиш истината, да усещаш, че душата ти страда, когато имаш нужда от някой или нещо, да обичаш, да се молиш преди да се нахраниш, преди да заспиш, да искаш да бъде свободна същата тази душа и след нея и ти самият....всичко това е живот. Всичко това. Дори когато имаш неплатени сметки, дори когато колата ти е разбита, а книжката в КАТ, дори когато децата ти реват и искат не могат да заспят, дори когато проблемите са толкова, че искаш да скочиш и да приключеш с всчкио. Това е живот. Гушни детето си, попей му, притисни го до гърдите си, нека чуе сърцето ти - то разбира, усеща. Отвори прозореца и виж звездите, вдишай въздуха, дори и мръсен от смоко.....и се помоли. Една молитва ще ти вдъхне много повече сила, отколкото предполагаш. вдъхни си сила и сам....Недей да скачаш, защото незнаеш кога ще се върнеш тук. А този живот ще ти липсва. Дори изпълнен с толкова много проблеми. Тези шибани проблеми. Намериш ли сила и вяра тия скапани проблеми ще започнат да ти харесват....

Моля те, не се превръщай от човек в чудовище.....

Следва продължение....