Най-ценният подарък - Младостта!

Когато се почувстваш така, не се побираш в кожата си. Имаш усещането, че цялото ти същество иска да съдере ненужната обвивка и да тръгне на пътешествие по всички места, които се откриват пред погледа му. Да зареже всичко, което го държи на място като камък завързан за глезените. Клатушка се на дъното тъжно обърнало поглед към светлата повърхност, размътена от безполезни опити да се освободи.... Обаче, дай да погледнем реалността. Не винаги получаваме това, което искаме. И когато нямаш възможност да задоволиш желанието, примирението е по-горчиво от отрова. И въпреки това се тровиш, защото няма друг път....

Колко много си противореча. Един приятел ми каза, че това което пиша е това, което съм. И че то няма пълна реализация с действителното ми същество. Да...така е. Защото съм ограничена. Ограничена от тялото, ограничена от човека, ограничена от живота и от социалната джунгла. Ограничена!!! Ограничена!!! И знаеш ли...от това ме боли.

Онази вечер беше точно така. Исках да направя толкова много, да видя толкова много, да дам толкова много и да опитам толкова много. А останах с бутилка вермут и два кекса в леглото. Напих се сама, а не исках да бъда. Исках хора около себе си, глъчка, вумотевица. Исках смях и примесени хормони във въздуха, иксах напрежение и онова треперене под лъжичката, което те кара неволно да се узмихваш. Исках да танцувам, да се забравя в музиката, да потъна като тежка верига и в същото време да се нося по повърхността като листенце водна лилия. Исках светлини и топлина....И я получих след половин бутилка и едно одеало. Обаче имах съня...Наи-добрият ми приятел, наи-верният... Защото винаги ми дава това, което искам. Винаги!!!.

Говоря банални неща. Говоря реални неща. Говоря за младостта. За тази младост, която всички млади приемат за даденост и не осъзнават. Не усещат, не оценяват. Недоволстват и подценяват. Младостта. Най-ценното, което човек притежава. Най, наи-ценното. Защото тя дава толкова много, ако само осъзнаеш, че е кратка като едно примигване и отминава само с един дъх. Старостта е началото на края. Младостта е живот. Старостта е мъдрост, но мъдрите нямат възможността да са диви, луди, неразумни... Младите...младите... Аз съм млада, ти също. Осъзнаи го. Осъзнаи, че ще мине много бързо и няма да го усетиш. Ще видиш из един път бръчките и посърналата кожа, ще усетис изведнъж слабостта и болката в костите и ще разбереш, че младостта си е отишла и вече всичко е прекалено трудно...

Аз съм млада. И затова искам да рискувам. Искам да правя всичко, което умът ми роди. Да отида навсякъде, където очите ме подмамват. Да действам неразумно, необмислено, диво, налудничево. Искам да експериментирам. Искам да реализирам. Сега ще го кажа по друг начин!!!

Аз съм млада. И затова мога да рискувам. Мога да правя всичко, което умът ми роди. Да отида навсякъде, където очите ме подмамват. Да действам неразумно, необмислено, диво, налудничево. Мога да експериментирам. Мога да реализирам. Защото съм млада. И притежавам най-ценното, което живота може да ми даде. Поне за още двадесет години. Един миг. Но моят миг..... Искаш ли да дойдеш с мен. Искаш ли да пробваш?????

Следващия път няма да се примирявам. Пак ще пия вермут, но този път в Париж на залез слънце или в шезлонг на Сейшелския плаж, или пък в казиното на Green Valley, докато играя покер на някоя маса със зелено сукно. А може и на палубата на някоя Princess. Знае ли човек....Младост. Способна е на всичко....