Живот закотвен на Вси Светии

В един свят на игри, където всеки е някой друг и никой не е себе си, дързост е да покажеш на света какво се крие под маската ти. Дързост, понякога граничеща с лудост. Защото истината ужасява, а лудите само, са тези, които са истински.

Видях една пленително красива картина пред себе си. Мярна се само за миг и изчезна. Също като отблясък на някой промъкнал се слънчев лъч по повърхността на парче стъкло търкалящо се по пътя. Заслепява изневиделица, затваря очите за зримото и вдига завесата за онова, което можеш само да почувстваш. Но усещането е толкова кратко, че единствено в съня си можеш да се върнеш към него отново и на забавен каданс да завъртиш камерата на 360 градуса около почувстваното в онзи миг. В съня....когато разумът спи, а подсъзнанието е будно.

Каква картина видях само в този сън. Ех...ако можеше и ти да я видиш. Попаднах на място без маски, без преструвки, едно кътче без измама, без лъжа. Срещах хора, които показваха истинската си същност. Бели, черни, червени, розови...Виждах ги такива, каквито са. Не криеха, не се опитваха дори. Държаха да покажат какво имат - истинското си притежание, а не измамното. И беше толкова по-лесно, всичко ставаше толкова по-бързо.... Без агонията да влагаш толкова много, а накрая да останеш ограбен и празен пред илюзията, която сам си създал за съществото пред себе си. Хубав сън...Но само сън...

На сутринта ми се прииска да не бях го сънувала, или поне да не бях се събуждала. Слънцето грееше както преди - един прекрасен ден на събуждащата се природа. Но нещо в този изумителен ден не беше такова, каквото трябва да бъде. Защото навсякъде около себе си виждах хора с маски. Маскенбал. Знаеш ли, живота сякаш е спрял на Вси Светии. Виждаш барони, баронеси, клоуни, чудовища....обаче дори едно истинско човече не виждаш... Само маски маски, грим и пера... А съня ми... Една страхотна приказка.

Зачудих се защо един бор не може да се маскира като орех...или една моловка като орхидея, или пък лъв като кошута... Природа, закон. Истината и само истината. А хората? "Мразя хората" каза един приятел вчера. "Всеки гледа да те излъже, всеки гледа да ти забие нож в гърба. Мразя хората!" Не ги мрази, казах аз, а се опитай просто да бъдеш човек и да подминаваш болката.... И стигнах до извода, че само този, който изпитва болка от постъпките на другите е малко повече истински от тях. Защото е с отворени очи и се старае да показва това, което е...

Е пожелавам ви да ви боли, хора. Всички да ви боли.... И в болката, може би, ще открием къде се крие ножицата, която да среже ластика държащ маската на лицата ни....